Късмет по време на корона

В живота няма случайни неща. Какво клише, нали? Факт, но е истина. Понякога и най-незначителните ни на пръв поглед решения чертаят пътя ни за години напред. Дали сме постъпили правилно, или сме изтеглили късата клечка под влиянието на моментен импулс или слабост, разбираме в момент на криза. В „мирни“ времена това биха могли да са хора, които влизат под параван от добронамереност в обкръжението ни, но при първи сериозен проблем при нас реагират като инертни паразити, за които съществувате само под формата на лайк във Facebook. В период на коронавирус и социална изолация това би могла да е работата с хора, които въпреки смъртта във въздуха продължават да те товарят със слонското си его и наказателен режим на комуникация.

Филмът, в който живея, е интересен, често с елементи на трагикомедия, но това, което преди една година част от уж най-близките ми хора оцениха като „рисков ход с бая неизвестни“ и „невротично убийствена промяна на настроенията“ сега е моята скала. Задавам си въпроса как щях да изкарам карантината, ако не бях взела тези решения.

Ето и отговорите, абсолютно чистосърдечно:

- Сега фрилансър не мога да стана посмъртно, извинете за черния хумор. И в края на миналата година, когато светът изглеждаше пълноценен и без корона, пак щеше да ми е трудно да оцелея. Просто защото човек освен здрави топки и характер за тази работа трябва да има търпение и късмет. Да изкара един своеобразен „гратисен период“, в който да види кои врати се отварят и кога ангажиментите му започват да се застъпват, за да има по-стабилен приход. Честно казано, когато напуснах последната си добре платена работа зад бюро през 2018 не съм и помисляла, че ще се впусна в тази авантюра. Работата на свободна практика при мен бе щастливо стечение на обстоятелствата, не дълго планирана стратегия. След година и половина в този джаз смея да твърдя, че имам мрежата от контакти и самочувствието, че съм сървайвър и примамлива хапка за всеки в медийния бранш и комуникациите. Но ако по една или друга причина ми се беше наложило да рестартирам работния си ритъм преди няколко месеца, щях да мина на командно дишане, точно както и бизнес секторите по света.

- Отървах се от добро, но отчайващо скучно и дебелокожо момче. С него емоционалният ми живот щеше да е като работа от 9 до 5. Разделихме се миналия февруари и до юни той все още имаше апетит за мен, а аз, вече напаснала бойния си спасителен план за оцеляване, бях на косъм да се върна при него като при приятелче за секс. Докато той се колебаеше дали да приеме офертата, аз ударих главата си в кухненския плот три пъти по ред, осъзнавайки, че веднъж като си превъртял толкова нива в играта с някой, после ще е пагубно да го третираш като играчка на повикване. Повече не му проговорих. Ако по някакво злощастно стечение на обстоятелствата с този мъж се бяхме събрали, сега, делейки 50-те квадрата на жилището ми, щяхме да сме се изтрепали. Във всеки един смисъл. От срещата на огън и дърво се получава пепел, и извънредните ситуации в живота не променят това.

- Не купих апартамент, а го обмислях. Пак съм роб на банка, но само за три години. Коронавирусът парализира приходите ми и до септември ще са свити до 70 %. Това със сигурност щеше да ме остави на улицата, а в хладилника ми едва ли щеше да има нещо различно от ток и солети.

Надежда Попова